JULIANSKI

Не снимам хора. Снимам енергия, настроение, нещо, което проблясва за секунда и изчезва, ако не го хванеш. Портретът е онзи миг, в който човекът пред обектива забрави, че го снимат.

Детската фотография е като състезание със светлината и захарта. Тъкмо фокусираш, и някой вече е на главата си. Но точно в това е чарът – снимам щуротии, смехове и неподправени емоции, без да ги карам да седят мирно. (И без фотошоп на шоколад по бузите!)

Семейната фотосесия е като празнична вечеря – винаги има някой, който не иска да участва, друг, който говори прекалено много, и поне един, който се смее на всичко. Аз съм там, за да уловя тази красива бъркотия и да я направя спомен.“

Всеки празник има своята тишина между звуците. Там се случват усмивките, прегръдките, погледите, които казват повече от хиляди думи. Моята задача е да ги уловя, преди да изчезнат.

Понякога просто трябва да се отлепиш от земята, за да видиш как изглежда светът наистина. Дрон фотографията ми дава тази възможност – да откривам симетрии, хаос, тишина и живот... отвисоко.

Фотографията за мен не е жанр, а усещане. Независимо дали е портрет, пейзаж, дрон кадър или момент от нечие „да“ – сърцевината е една и съща: да уловя онзи миг, който иначе би изчезнал. Снимам, за да разказвам истории – тихо, без думи, но с усещане. Понякога това е светлина върху лице. Друг път – празно пространство, което казва повече от присъствие. Фотографията е избор – какво да видиш, как да го покажеш и кога да отпуснеш спусъка.